ПАТЀНТ

ПАТЀНТ м. 1. Защѝтен документ, който се издава от компетентен държавен орган за удостоверяване на авторството за изобретение и на изключителното право на притежателя му да се разпорежда с него за определен от закона срок. В 1842 г. .. английският изобретател Уйлям Хенсон построил първия аероплан и взел патент за него. Р. Радулов, ИГ, 26. В промишлеността и транспорта .. има около един милион работници и инженери-рационализатори. Много от тях притежават патенти за особено ценни изобретения. НА, 1955, бр. 2252, 1.

2. Документ, който дава право на определено лице да извършва някаква дейност, да упражнява занятие или да извършва търговска дейност; лиценз. "Трябва да е акцизен — помисли Арнаутина и погледна към стената, за да види дали патентът е на мястото си. Й. Йовков, ПГ, 35. — По цял ден разтирва зайците в гората... Тая година ще вадя патент, пушка вече намерих — хвалеше се козарят. Ем. Станев, ЯГ, 101. — Той е контрабандист! Той продава тютюн без патент. Т. Влайков, Съч. III, 102. — Ей, момче, я ела да видим имате ли майсторско. — Какво майсторско — сепна се брат ми. — За тухлите. Нещо като патент. Кр. Григоров, ОНУ, 60. Патенти за правотъргуване с алкохол .. и парфюмерия.

3. Прен. Общопризнато или придобито от някого право да се проявява, да действа по определен начин или да има определени качества, свойства, достойнства и под. — Аз се чудя просто как може възрастен човек, интелигентен, да се държи така... така грозно. — То е патент за възрастните. Ем. Манов, БГ, 51. В последно време тя започна да употребява целия богат арсенал от думи и думички, които са патент на баба Мазал. С. Таджер, ПНМ, 157. Но дали подобна нагласа [към надпревара] е още само женски патент? Хр. Домозетов, ОР, 33.

4. Остар. Документ, свидетелство, удостоверение за присвоено звание или чин, за състоянието на нещо и др. Человек, който се намира под следствие за позорящи деяния, не може да получи офицерски патент. Пряп., 1903, бр. 10, 2.

5. Остар. Документ, с който се удостоверява правото на плавателен съд да носи националния флаг на дадена държава. Тескеретата .. били наред, защото руский консул бил подписал тескеретата и патентите на ладиите. ЦВ, 1856, бр. 305, 95.

6. Остар. Вид налог, данък за правото да се упражнява някакво занятие или търговия. Съединени [консерваторите] в коалиция, лансираха един позив към народа, канейки го да устройва митинги и да не плаща данъците.., особено патентите, тъй непопулярни между еснафа. С. Радев, ССБ I, 463. Зиме работя занаята. Плащам патент за него. Т. Влайков, БСК II, 178. Чл. 7 от закона за данъка върху занятията казва, че от суми, които надминават един милион лева, патентът е 8 на %. Пряп., 1903, бр. 40, 3. Има и два патента, които влизат в това отделение на нашия приходен бюджет, но те не са преки данъци. Бълг., 1902, бр. 505, 2.

7. Остар. Паспорт.

— От лат. patent, ‑entis 'открит' през рус. патент или нем. Patente. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои романски заемки в български..., ГСУ, 1960, 237-238). — В. Дунав, 26. V. 1865. Друга (остар.) форма: патѐнта ит.

Списък на думите по буква