ПАТЀНТА

ПАТЀНТА ж. Остар. Патент. — Да имах и аз неговата патента [паспорт], да видите вий тогава кой е Йотата! Ив. Вазов, Съч. VIII, 19.

— От ит. patentа (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои романски заемки в български..., ГСУ, 1960, 237-238). — Цариградски вестник, 10. II. 1851.

Списък на думите по буква