ПАТЕНТОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТЕНТО̀ВАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от патентовам като прил. 1. Който е снабден, защитен с патент (в 1 знач.). От значение е коя патентована марка ще се напише на циферблата на часовника и доколко тази марка си е пробила път на световния пазар. Ив. Мирски, ПДЗ, 113. Той е .. автор е на седем патентовани рецепти за помади. А. Гуляшки, ДМС, 128. Единствено неговият [на патента] притежател .. има право да внедрява в своето производство патентованото изобретение и да извлича всички изгоди от това. РД, 1960, бр. 5, 2.

2. Прен. Който е общопризнат или утвърден като някакъв. Учат ни на ум и на разум патентованите глупци на православието. Тъжно на народа! Хр. Ботев, Съч. 1950, 267. Меките добросърдечни хора нерядко са способни на по-големи подвизи от патентованите "железни" характери. Е. Каранфилов, Б III, 331. Патентованите наши патриоти, които тикаха България в лапите на Хитлер, не можеха спокойно да гледат как Людмил Стоянов .. издига мъжествено глас срещу настъплението на мрака. ОФ, 1958, бр. 4194, 3. Тая борба се води преимуществено от патентованите, тъй наречени "истински представители на народа". Бълг., 1902, бр. 517, 1.