ПАТЕТЍЧЕН

ПАТЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. В който има патетика, патос, който е изпълнен, пропит с патетика, патос, със силно и приповдигнато чувство. Монолозите на Иванко .. завладяват властно зрителя и читателя със своята енергичност. Те са не само патетични, но и убедителни. Г. Константинов, ПР, 47. Дори досадните тогава неща ми изглеждат хубави: .. И си спомням патетичното възклицание на Гогол в "Мъртвите души": "О, моя младост! О, моя свежест!" К. Константинов, ППГ, 190. Обществото на обединените нации единодушно гласува патетичния призив да се спрат всички локални войни. Л. Дилов, МСП, 144. Ибсен не е автор на патетичния тон, на емоционалните изживявания, на изблиците на чувствата. Ст. Грудев, АБ, 78. Намерил бе някъде един софийски вестник, в който бе поместена патетична статия за братско единство и разбирателство между сърби и българи. Д. Талев, ГЧ, 119-120. Патетично стихотворение. // Който проявява патетика, патос, който е приповдигнато развълнуван, въодушевен. Величков беше патетичен мъж, дори когато говори съвсем обикновени неща. СбЦГМГ, 275. През последните години те говореха много .. В такива моменти беше [баща му] патетичен и малко нещо смешен. Ал. Томов, П, 142-143. Да бъде наказан Денев! Защо, моля? Задавайки въпроса си, той изглеждаше смешно патетичен, но на мен не ми беше до смях. А. Наковски, БС, 163. Рядко артист е .. развивал по-широка гама на чувствата в своето изпълнение, изглеждал по-патетичен, по-пламенен в своята блестяща игра от Васил Кирков. Н. Лилиев, Съч. III, 369.

— От гр. παθητικός 'чувствителен' през фр. pathétique.

Списък на думите по буква