ПАТИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТИЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прич. мин. св. деят. от патя като прил. Който много е преживял, претърпял много патила, беди, мъки, страдания. "Вземи, момче! — отвърнал строго патилият евреин. — Никога не се знае какво време ще дойде." П. Вежинов, ЗНН, 18. Той се сети, че капитанът на кораба.., този посивял и много патил човек, плава вече тридесет и три години. Н. Антонов, ВОМ, 71. Някъде под Кладенци спрях пред овчарска колиба и се отбих при познати. Там заварих само дядо, патил и препатил човек. Ст. Поптонев, ОБЛ, 164-165. Старата се опомни и погледна сина си. Най-малкия, най-галения. Но и най-патилия. В. Геновска, СГ, 165.

2. Като същ. па̀тѝло ср. Човек, който е преживял много беди, мъки, страдания. Не питай старо, а патило. Й. Йовков, А, 110. Млад е той, ала много тегло е претеглил. — Прав си дядо Вълчане! .. — Нали и в приказката е казано: "Не слушай старило, ами патило!" О. Василев, ЗЗ, 65.