ПАТЛАДЖА̀Н

ПАТЛАДЖА̀Н м. 1. Едногодишно зеленчуково растение с едри продълговати тъмноморави плодове, които се използват за храна; син домат, морав домат. Solanum melongena. Когато патладжаните се обработят с гиберелова киселина, получават се по-голям брой цветове и завързи в сравнение с необработените растения. Д. Георгиев и др., ХР, 50.

2. Плодът на това растение. Зеленчуковите градини на шабленци, които се зеленеят покрай блатото, хранят целия край с пипер, домати, зелки и патладжани. А. Каралийчев, НЗ, 206. Набоде си пръста на един ръждясал гвоздей и сега цялата му китка бере. Посиняла е като патладжан. М. Грубешлиева, ПП, 62. Пека патладжани за кьопоолу.

3. Ястие, приготвено от или с този плод. Казах на майка си да приготви за път малко тъпкан пипер и патладжан с домати и ориз. М. Кънчев, В, 362.

4. Остар. и диал. Домат. Мъжът ѝ стана червен като патладжан. Ив. Вазов, Съч. IХ, 173.

◊ Син патладжан. Разг. Патладжан (в 1 и 2 знач.). Тогаз аз видях що е туй бостан и що е туй зеленчук и градина. .. Онез домати и пиперът.., че и сините патладжани, на сърцето ми са оживели. А. Гуляшки, ЗР, 337. Червен патладжан. Остар. и диал. Домат.

? Нос като патладжан. Разг. Неодобр. Много голям нос и обикновен синьочервен, обикн. от студ или от пиянство, препиване.

— От перс. през тур. patlican. Друга (диал.) форма: патлиджа̀н.

Списък на думите по буква