ПАТОЛО̀ГИЯ

ПАТОЛО̀ГИЯ, ж. 1. Само ед. Мед. Наука за възникването, природата и протичането на болестите, за болестните процеси. След време между книгите по патология и клинически изследвания започнаха да се появяват издания, заради които полицията арестуваше. О. Бояджиев, П, 88. — Господине професоре, не мога да запомня тия понятия на патологията, понеже не съм учил гръцки. Р, 1927, бр. 236, 2. Обща и частна патология. // Тази наука като учебен предмет. Ние .. развивахме мишците си .. и допълняхме празнината в училищната програма, дето имаше риторика.., патология.., а гимнастика нямаше. Ив. Вазов, Съч. Х, 145.

2. Мед. Болестно състояние на организма, отклонение от нормалната жизнена дейност на организма или на определена негова част, орган. Използването на все по-нови и по-ефикасни лекарствени препарати за лечение и профилактика на различните заболявания промени облика на човешката патология. Н. Тонкин, НЗЛ, 5.

3. Прен. Книж. Уродливо, болезнено отклонение от нормата, от нормалния вид, форма, състояние на нещо. От гледище на социалната патология твоят случай не представлява никакъв интерес. Преобикновен случай, тъй да се рече — класически казус. Е. Манов, БГ, 10. Употребата на спиртните напитки е страница от социалната патология, която засяга израждането на нагона за подбор на храната и тоя за опазване на живота и потомството. ПН, 1933, кн. 10, 147.

— Сп. Читалище, 1871.

Списък на думите по буква