ПАТОМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТОМА ж. Диал. 1. Глинен, пръстен под на стая, къща. Жените стъкнаха огъня, похапнахме и налягахме да спим — покойникът на одъра, ние, живите на патома. Ем. Станев, А, 194. Подът или патомата на къщата е плосък и равен. П. Р. Славейков, ПЧ, 43.

2. Замазка на глинен, пръстен под. Стаичката беше ниска, измазана с патома. Ем. Станев, ИК III, 254.

— Гр. πάθομα.