ПАТОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТОСЕН¹, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Книж. Който се отнася до патос, в който има патос; патетичен. Няма гръмогласни декларации и патосни клетви. Борбата също има своя технология. К. Странджев, ЖБ, 153. Изрезката от вестника съдържаше гневни и патосни думи против правителството. Н. Христозов, ПД, 36. В тематично и патосно отношение тя [стихосбирката] продължава трайната, основната линия в творчеството на поета. П. Данчев, С, 1972, кн. 11, 167.

ПА̀ТОСЕН², ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Остар. и диал. Който много е патил, който е преживял много патила, беди, тегла, страдания.

2. Като същ. патосно ср. Човек, който е преживял много беди; па̀тѝло. Не питай старо, а страдало (патосно). П. Р. Славейков, БП I, 309.

— От гр. πάθος 'силно чувство; страдание'.