ПАТРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТРАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Простонар. 1. Който е с извити, изкривени навътре крака, които се допират в коленете при ходене. После протегна дългата жилеста като на вол шия и обади на ниския си, малко патрав другар: — А-бей, Андро, това не е ли Мито, бе... Мито Генин си дошел! Ст. Даскалов, БМ, 266. — Мислех за моя кон. Ама е патрав и се коси. Коси се като ходи. М. Иванов, ТЛР, 38.

2. За крака — които са извити, изкривени навътре, та се допират в коленете при ходене. Нарян бе нисък и набит, с патрави, но здрави като топори крака. Ст. Волев, МС, 59. Един стар разбойник с патрави крака ме заплаши, че ще ме арестува. Г. Караславов, Избр. съч. V, 314.

3. За походка и под. — който е присъщ, характерен за човек с такива крака. Народът нарича подобна походка патрава.. Тази походка е близка до походката на дюстабанлията. Й. Радичков, СР, 213. Още като зърнах да се носи към мене с широките си патрави крачки на дългогодишен дюстабанлия, аз разбрах, че е необичайно развълнуван. Др. Асенов, СВ, 146.