ПАТРАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТРАВО. Простонар. Нареч. от патрав. Боцо идеше намусен, с поглед към земята и патраво се клатушкаше. Ст. Даскалов, СЛ, 252. Няколко останали кокошки патраво протичаха през дълбокия сняг и застанаха нетърпеливо пред нея. М. Яворски, ХСП, 317.