ПАТРИА̀РШЕСТВО

ПАТРИА̀РШЕСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Остар. Патриаршия. Охрида е бил в едно време столнина на българските царе и седалище на едно независимо българско патриаршество. С. Бобчев, ПОС (превод), 85-86. Гърците сполучиха с хитрините си да съборят изменнически този патриаршеский престол, но с него не са уничтожи йоще българското патриаршество. Т. Шишков, ИБН, 274. Пренесе [император Константин] столицата на държавата си от Рим в Цариград и раздели държавата .. йерархически: на префектури, правителства и епархии. А също и чърквата: на патриаршества, митрополитства и епископства. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 128. В 1014 година българското царство паднало. Захванало са византийското господство: патриаршеството било унищожено. СбС, 1875, 51.

2. Само ед. Рядко. Достойнство, сан или длъжност, дейност на патриарх. Тя в патриаршеството на господина Йоакима въздигна .. люто гонение в столицата и в епархиите против българското духовенство и против народа. Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 17. Той не е можал да не знай голямата препирня, която вече четири години са продължавала между Гръцката и Римската църкви по повод на възведението Фотиево на патриаршеството. Т. Шишков, ИБН, 146.

Списък на думите по буква