ПАТРЍК

ПАТРЍК, ‑мн. ‑ци, м. 1. Остар. и диал. Патриарх; патрика. — Море да вземем по едно дърво некастрено, че ха наместника, ха чорбаджиите, ха всички там папи и патрици! Д. Талев, ЖС, 418. — Умря тя оная, брате. Дето мислехме някога, че без князе и патрици ще водим държава. В. Геновска, СГ, 234. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / .. / и че сме имали царства и столици, / и от нашта рода светци и патрици. Ив. Вазов, Съч. I, 189. // Обикн. членувано. Стесн. Цариградският патриарх; патрика. Аз вчера пак убеждавах Хаджи Атанасия да се отметне от патрика и му казах право в очите: ако си българин, българин бъди. Ив. Вазов, Съч. VIII, 20. Врачански митрополит! Като кога патрикът е решил да даде епархия на непогърчен, на българин, който не се срами от рода си? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 655.

2. Истор. Титла за благородство във Византия от времето на Константин Велики; патриций (във 2 знач.).

— От гр. πατρίκιος.

Списък на думите по буква