ПАТРИО̀Т

ПАТРИО̀Т м. Човек, който предано обича родината, страната си и своя народ и защитава техните интереси; родолюбец. — Лазар Глаушев е народен вожд, страда от нашето общо отечество, пък аз също съм добър патриот. Д. Талев, ПК, 745. Груев правеше следното разсъждение: "Делото е народно: ако са патриоти, те не могат да не го подкрепят". С. Радев, ССБ II, 12. Драсов, аз съм готов за целта да употреба сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко тряба да сме човеци, после вече българе и

патриоти. Хр. Ботев, Съч. 1929, 399-400. Борбата между гърците владици и българите патриоти беше във възражданието си. П. Р. Славейков, БП I, 3.

2. Остар. Обикн. с несъгл. опред. с предл. на. Който е привърженик на нещо, който силно обича и е предан на нещо. Първоначалните водители и патриоти на едно всеобщо въстание в България едногласно наредяват един привременен комитет в Бялград. Ст. Дичев, ЗС I, 194.

— От гр. πατριώτις 'съотечественик, земляк' през фр. patriote . — Сп. Български книжици, 1859.

Списък на думите по буква