ПАТРИОТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРИОТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Неодобр. Лице, което пресилено, само на думи се представя, показва като патриот, демонстрира патриотизъм, често преминаващ в шовинизъм. В "Разни хора, разни идеали" виждаме образа и на великобългарския патриотар, който мечтае да стане управител на солунската митница. Г. Цанев, СИБЛ, 226. Имало опасност, че софийските патриотари ще използуват това душевно състояние на македонското население и ще сторят някой втор опит [за въстание]. Хр. Бръзицов, НЦ, 251. Кариеризмът на патриотарите винаги ощетява държавата.

— От фр. patriotard.