ПАТРИЦИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРЍЦИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. ‑ии, м. Истор. 1. Лице от родовата аристокрация в древния Рим. Не помръдва, също като ония римски патриции, които били насядали някога пред портите си, когато готите влезли в Рим, та тези ги взели за статуи. А. Страшимиров, А, 321.

2. Лице от господстващото привилегировано съсловие на сенаторите в древния Рим. В древен Рим съществувал интересен обичай. По време на шумните пиршества, често устройвани от властолюбиви императори и знатни патриции, на всеки поканен поставяли толкова чаши вино, колкото букви се съдържали в неговото име. НТМ, 1962, кн. 3, 10.

3. В Римската и във Византийската империя — благородническа титла, която се дава от императора.

4. Лице с такава титла. Чу се по едно време, че Шишман със западните боляри свръзват съюз със Светослава.., че от Бизанс идат в България .. патриции да сключват договор. Н. Райнов, КЦ, 68. Едновременно със сухопътните войски се отправи в открито море на север и византийският флот под командуването на патриция и друнгария на флота Роман Лакапин. Д. Линков, ЗБ, 20. Гости у Хръз имаше едва ли не всяка вечер — боляри от цялото десподство и от двете царства. Херцози от Немско и влашки витязи, руски князе и византийски патриции. Д. Добревски, БИ, 23.

5. Истор. През средните векове в Германия и в някои други страни на Европа — лице от богатата и привилегирована част от градското население, от управляващата градска върхушка. Син на патриций, заел отрано видно място в служебната йерархия, отдал се на бляна си за едно изкуство, което би възвърнало времената на древните, Гьоте клони към тиха кабинетна работа. М. Арнаудов, Г, 33.

— От лат. patricius. — Месецослов за 1857. — Друга (остар.) форма: патрѝкий.