ПАТРОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРО̀Н¹ м. 1. Истор. В древния Рим — пълноправен и влиятелен гражданин, обикн. патриций, който покровителства зависими от него малоимотни и непълноправни граждани, наричани клиенти.

2. Прен. Книж. Човек, който е по-старши или с по-високо обществено положение от друг и се проявява по отношение на него като наставник, началник или ръководител, покровител, защитник. Малцина разбират славянски. Но всички се притаяват. Дяконите се навеждат към патроните си, за да им превеждат шепнешком. Н. Драгова, КО, 52. Асистентът явно имаше някакви права над жената на своя патрон, тя от своя страна го третираше едва ли не като слуга. Ем. Манов, БГ, 133. Новият му стажант, разположил се нашироко пред писалищната маса на своя патрон, веднага скочи от стола и поздрави Матеев. Д. Калфов, Избр. разк., 354. — Аз смятам, патроне, че линията на защитата трябва да бъде съгласувана с линията на всички подсъдими. М. Грубешлиева, ПП, 280.

3. Книж. Лице, на чието име е наречено дадено учебно заведение, учреждение, предприятие и др. Министърът .. поздрави колектива и откри в двора на училището новия белокаменен паметник на Ангел Кънчев — патрон на техникума. РД, 1961, бр. 289, 1.

4. Религ. Светец, смятан за покровител на човек или църква, които носят името му, или на селище, съсловие и др. След това той [Захарий] направи иконата на патроните на храма: св. цар Константин и св. Елена. Вл. Свинтила, СЗЗ, 221. Свети Илия беше патрон на кожухарския еснаф. Този ден се празнуваше особено тържествено. Г. Белев, ПЕМ, 43. От това свидетелство ние се научаваме, че маджарете, като дохождале тогава в София, взеле оттам мощите на Св. Иван, българский патрон, и ги откарале в Остриягон [Естергон в Унгария]. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 221.

5. Остар. Стопанин, собственик, господар, работодател. В малкия хотел аз съм единствен пътник .. По тясната скърцаща стълба, предвождан от патрона, със свещ в ръка, качвам се в горния етаж. К Константинов, ПЗ, 220-221. Редакторът на вестничето може да си има правото: неговите патрони, ако той напише нещо несъгласно с техните допотопни идеи, може да му се разсърдят. НБ, 1876, бр. 51-52, 200. Патронът ръководи сичко, следователно той тряба, без да губи подробностите отпред очите си, да са занимава повече с главните действия на своята търговия. Знан., 1875, бр. 2, 29.

6. Остар. В правото, в съдебната практика — защитник, застъпник пред съд.

— От лат. patronus 'защитник' през фр. patron, нем. Patron или рус. патрон. — Н. Михайловска и др., Очерки из историята и народните сказания, 1865.

ПАТРО̀Н² м. 1. Свързани в едно цяло метална, картонена или пластмасова гилза с капсула, заряд и куршум или сачми за стрелба с пистолет, пушка и под. В магазина на карабината имаше четири патрона. Д. Фучеджиев, Р, 96. По реда на занятията дойде и стрелба с бойни патрони. Б. Несторов, СР, 100. Насреща ни идат войници, понесли на гръб сандъци с патрони. Л. Стоянов, Х, 28. Ръководителят на хайката заповяда на ловците да заредят пушките си с патрони от едри сачми. И. Петров, ЛСГ, 105. Някой от четниците не изтрая — екна .. изстрел от манлихера. — Не стреляй! ..: — Пести патроните! Д. Талев, ГС, 467. Дробинкови патрони. Ловджийски патрони. Учебни патрони. Халосни патрони. // Взривно устройство от гилза с избухливо вещество за извършване на взривни работи, за взривяване. Взривните патрони от амонит са обикновено с диаметър 30-32 мм и тегло на патрона 100, 150 и 200 г; те са обвити в специална парафинирана хартия, предпазваща ги от външна влага. Х. Попйорданов и др., ПИ, 73. Изпраща едного човека на съзаклятието .. да отнесе в Битоля около 200-300 патрона динамит и десетина ръчни бомби. П. К. Яворов, Съч. II, 189. // Рядко. Куршум. Бойчански пусна един патрон встрани от него, за да го сплаши. И. Петров, МВ, 162.

2. Спец. Куха тръбичка от метал, картон, пластмаса и др., която служи като вместилище, резервоар за течност или държател на нещо и която обикн. се монтира, поставя в някакво устройство, прибор и под. Този вид противогази осигуряват универсална защита, но имат следните недостатъци: сложно и скъпо устройство, малък срок на работа без подмяна на регенеративния патрон. Н. Иванов и др., ГО, 41-42. Ще вземе и лака за нокти, па макар да е останала една капка, и полупразните патрони с червилата. Б. Райнов, ДВ, 112. // Част от електрически предпазител, бушон — кух порцеланов цилиндър, затворен от двете страни с метални капачета, свързани със стопяема медна или сребърна жичка; вложка. Ако късото съединение е в някои от консуматорите или уредите към тях, той се отстранява за поправка, а линията, след като се постави нов патрон в предпазителя, се включва и е готова за работа. Ел. XI кл, 1965, 61.

3. Главна, лесноотделима част, детайл от секретна брава, в който се вкарва ключът при заключване и отключване. Страхил разглоби още една брава — собствената.., ала твърдението, че денят се познава от сутринта, излезе лъжовно. Най-напред заяде патронът, а после езичето. Р. Сугарев, СС, 156.

4. Техн. Приспособление на струг или бормашина за закрепване на обработвания предмет или на режещия инструмент (М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982).

5. Спец. Схематично изображение, модел, образец, по който или върху който нещо се изработва; шаблон, трафарет. Сплитките се изобразяват върху мрежесто разчертани с вертикални и хоризантални линии квадрати .. Схематичното изображение на сплитката върху мрежата се нарича патрон. В. Кабаиванов, ТП, 86. // Образец, шаблон, по който нещо се крои, шие; кройка.

6. Остар. Книжна, хартиена тръбичка, в която се насипва тютюн, та се приготвя цигара (М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982).

◊ Изгърмявам си / изгърмя си (изпуквам си / изпукам си, изразходвам си / изразходя си, изстрелвам си / изстрелям си, изхабявам си / изхабя си) патроните; изгърмявам / изгърмя (изпуквам / изпукам, изразходвам / изразходя, изстрелвам / изстрелям, изхабявам / изхабя) всичките си патрони. Разг. Свършвам, изчерпвам всичките си доводи, възможности, резерви и под., обикн. без резултат. "Жената започва много напористо по всички посоки, но бързо си изразходва патроните. И когато престане да има енергията на 20-годишните, се отдръпва от полесражението." Хр. Домозетов, ОР, 21-22. Месец, два, изпукал си патроните Махмуд, походил празен и се умълчал. Н. Хайтов, ПП, 116. Хабя си (изхабявам си / изхабя си) патроните. Разг. Използвам напразно, безсмислено доводите си, възможностите си. Лошото беше само това, че с еднаква стръв се бореше и за нищожното, и за значителното, хабеше си често патроните за нищо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 433.

— От лат. patronus 'образец' през фр. patron, нем. Patron или рус. патрон.