ПАТРОННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРО̀ННИК, мн. ‑ци, м. 1. Разширена задна част на цевта на пушка, където се вкарва патронът за произвеждане на изстрел.

2. Техн. Приспособление към металообработващи, металорежещи машини и инструменти за закрепване и центриране на обработвания предмет или на режещите инструменти. Отначало [момчетата] гледаха на струга с тревожна боязън .. Ето, чичо Марин поставя на патронника едно кръгло парче желязо, стяга го в челюстите. А. Гуляшки, МТС, 314. Колко безсънни нощи, колко знания и упоритост са били необходими за конструирането само на механичната ръка? .. Младите творци .. вече виждат послушната механична ръка, която захваща заготовките и с хитроумни движения ги закрепва към патронника на струга. М. Денчев, МИ, 108.

3. Рядко. Патронташ.