ПАУЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀УЗА ж. 1. Временно, сравнително кратко прекъсване на речта. — Тежко заседание имах, мила — каза той след кратка пауза и пак замълча. П. Спасов, ХлХ, 35.

2. Разш. Такова прекъсване в процеса, развитието на някакво действие, дейност, работа. Паузите между ударите на чука станаха по-дълги и по-глухи. Х. Русев, ПЗ, 27. Внезапно гърмежите престават изведнъж, като че по даден знак. Една от тия странни и неочаквани паузи, каквито често настъпват в сраженията. Й. Йовков, Разк. I, 79. Не е шега работа: един президент да си отиде, втори президент ще се избере, а в паузата ще им гостува американският президент. В. Йосифов, Избр. тв I, 250. Това е сезонът, в който джебчиите стават много активни след дългата зимна пауза. Р. Белчев и др., КБС, 42.

3. Времето между отделните действия, части на театрално представление, концерт, забава и др.; антракт. Инспектор Брезов чакаше да свърши програмата, за да си поговори с него в паузата. Р. Белчев и др., КБС, 55. Започна праграмата .. През паузата мъжът с кръглото лице и моржовите мустаци стана и излезе. Й. Демирев и др., ОС, 24.

4. Муз. Временно, с определена трайност, ритмически обусловено прекъсване на звученето на музикално произведение. // Нотен знак, с който се отбелязва такова прекъсване.

5. Литер. Интонационно ритмически обусловено прекъсване в стихотворна, поетическа реч. Отмерените паузи още по-силно подчертават задъхания ритъм на стихотворението, дето всичко е размах и движение. Н. Лилиев, Съч. III, 84.

— От гр. πα?σις 'спиране, преставане'.