ПАУН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАУ̀Н м. 1. Едра, с красиво пъстро оперение птица, която произхожда от Централна и Източна Азия, о-в Шри Ланка и Суматри, опитомена и широко разпространена като декоративна. Pavo cristatus и Pavo muticus. // Мъжкият от този вид птици, който се отличава с дълги (до 120 см) надопашни декоративни пера, разтварящи се във ветрило, и има сини гърди, зелен гръб и черен корем с метален блясък. На двора два красиви пауна се перчат срещу слънцето и весело крещят. Елин Пелин, Съч. I, 189.

2. Прен. За човек, който се надува, важничи, който се държи надменно, високомерно, горделиво. Всичко ще жертвуваме, само този надменен паун Александър да си иде отдето е дошъл. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 136. — Много се надуваш! Прекалено много! В тези думи Здравко долови справедлив укор и раздразнение. — Цял паун! — извика другото момче. Цв. Ангелов, ЧД, 16.

3. Зоол. Род птици от семейство фазанови, от който са известни два вида: обикновен (Pavo cristatus) и синьокрил (Pavo muticus). Pavo.

◊ Надувам се / надуя се (перча се) като паун. Разг. Надувам се, възгордявам се, важнича много. Той вървял горделиво, перчил са, като паун. Л. Каравелов, Съч. II, 81.

— От ит. pavone през гр. παούνι. — И. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851. — Друга (остар. и диал.) форма: паву̀н, пуу̀н, паху̀н.