ПАУ̀НЍЦА

ПАУ̀НЍЦА ж. Диал. Женски паун; паунка. Най-големият .. се замогва много и се прочу с имането си — че каквото има, и у царя го няма. Имал девет пауна, девет пауници. Д. Яръмов, БП, 18. Младеновите очи стреляха високия чардак на Михо, на кой‑

то Тодора, като пауница, излагаше хубостта си на показ. К. Петканов, БД, 13.

Списък на думите по буква