ПАФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАФ междум. Разг. За наподобяване, възпроизвеждане на шум, звук от кратко, енергично издишване на въздух, дим и под.; пух. Локомотивът, чийто комин двамата виждаха да се чернее, пронизително изсвири. Само след миг изсъска едно "пуф", после едно "паф", още едно "пуф". П. Стъпов, ГОВ, 122. Дони не е като неквалифицираните пушачи — запалят цигара — паф-пуф — и я хврлят.. Дони изпива цигарата. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4311, 4.