ПАХА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАХА̀ ж. Диал. Цена, стойност. — Та си давам два чифта волове: / не ги давам, като що се дават, / нел ги давам на половин паха, / да отпущам до два мили сина. Нар. пес., СбНУ ХХХIII, ХХI. Чавдар на Лалча думаше: / .. / — Вика ме, Лалчо, пашата / .., / дава ми паха хубава, / на дено цяла жълтица, / а па на вечер половинка. Нар. пес., СбНУ II, 320.
— Тур. paha.