ПАЦИФИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЦИФЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. 1. Мирогледно течение или политическа доктрина, която осъжда, отрича, отхвърля войната и всяко насилие като средство за уреждане на взаимоотношенията, конфликтите между хората, народите. Досега Тагоре обикаляше западните столици, където държеше сказки в полза на пацифизма. К, 1926, бр. 95, 4.

2. Качество, свойство или проява, поведение, което се определя от такъв мироглед, доктрина за непротивене на злото с насилие; миролюбие. Толстой не се побоя, верен на познатия свой пацифизъм, да се изкаже против руско-японската война. Г. Бакалов, Избр. пр, 559.

— От лат. pacificus 'миротворен' през нем. Pazifismus или рус. пацифизм.