ПАЧАВРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЧА̀ВРА ж. 1. Кърпа или непотребно парче плат за изтриване, бърсане на съдове, мебели и под.; парцал, бърсалка. Тя носеше метла и пачавра: чистила беше горе. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 9. Милица е клекнала всред двора и .. търка с пепелява пачавра някаква стара бакърна тенджера. Д. Немиров, БЛ, 4. С помощта на машите и на пачавра подницата се дига от санджака и се слага наземи край огнището. СбНУ ХLII, 45. // Нечиста, мръсна и измачкана, неугледна дреха. Никога не сменя прашната тънка мрежа от гърба си. Дотам, докъдето стигат защитните граници на тази пачавра, кожата му е бяло-розова. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 67.

2. Прен. Неодобр. Човек без собствено достойнство, който угоднически и безрезервно служи на чужди интереси, в услуга на някой друг. Един залп от най- презрителните прозвища се изсипа към невидимия полицейски пристав — буржоазна пачавра, чорбаджийски лакей. Г. Караславов, ОХ III, 86. Фенерлия е, който мисли, че същите фенерлии гърци владици или техните пачаври българи фенерлии, могат да бъдат приятели и добромисленици на българский народ. Г, 1863, бр. 8, 63. // Прен. Неодобр. Вестник, списание или друг писмен текст, който обикн. е с ниско качество и угоднически служи на нечии интереси. Списък ли е туй? — Пачавра. Де имам аз толкоз овци? Й. Йовков, ПГ, 33. Тукашната пачавра "Дунав" секи ден изтърся по една-две притурки от депешите.. — турците ги купуват като топъл хляб. НБ, 1876, бр. 10, 39.

3. Прен. Грубо. Развратна, безнравствена жена. После още повече се озлоби, когато ме оклеветиха в съда, че уж съм имал някаква работа с жена му... Глупости, аз ще си мърся ръцете с една пачавра... К. Калчев, СТ, 256-257. Безсрамна, безсъвестна жена. И как никой не ѝ потърси сметка! Никой не иска да си мърси ръцете с тая пачавра! Ст. Даскалов, СЛ, 460. — Не я искам! Да си върви, откъдето е дошла... Пачавра такава! Мръсница! Къде се намира тя да не ми роди син! Г. Караславов, Избр. съч. II, 74.

— Тур. paçavra.