ПА̀ЧНИК

ПА̀ЧНИК1, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Кош или голяма кошница (обикн. за грозде и други плодове). Аз да знаех, че е тъй, щях да поръчам да донесат един цял пачник.., догде не са презрели чернулките череши. Ц. Гинчев, ГК, 85. С нова радост берачки щат дигна косери и пачници. П. Тодоров, И I, 14. Сред багажа ми се намираше скрит и един стар пистолет.., случайно открит на тавана в пачника за масури. К. Георгиев, ВНП, 102.

2. Такава кошница, която се използва като полог на патка или гъска. Понякога си дори представям каква бе и кошницата му .. каквато е обикновено наричаната пачник, защото мътят патките вътре. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24-25.

ПА̀ЧНИК

ПА̀ЧНИК2, мн. ‑ци, м. Диал. Стомах; воденица. В търбуха е желудокът (пачникът, воденицата, стомахът) и червата, оръдията за смилание на ястието. П. Р. Славейков, ПЧ, 59.

Списък на думите по буква