ПА̀ША

ПА̀ША ж. 1. Само ед. Пасене, хранене с трева, която добитък, животни късат с уста от мястото, където расте. — Хайде сега.., стягай си цървулките! Ще идеш да откараш на паша воловците. А. Каралийчев, ПС III, 105. По неравния път край реката се дигаше облак прах от селската черда, която се прибираше след дневната паша. Г. Караславов, ОХ I, 29. По равнините и хълмищата .. зреят в голямо изобилие всякакви плодове, хлебородни треви и треви, добри за паша. Д. Талев, С II, 197. На прътовете не бяха знамена, а вапцани дъски с надпис: Забранена е пашата! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 40. Сичко е живо и здраво, / сичка е

стока весела, / сичко на паша тръгнало... П. П. Славейков, КНП, 86. Насреща в селото запушват огньове, / от паша се връщат стадата. Ел. Багряна, ПЗ, 41. // Събиране от пчелите на нектар и сокове от треви, цветя и билки за преработването им в мед, восък и др. Защо нежното хвъркане по цветята се нарича "паша", когато пчелата, както се знае, нито е овца, нито говедо. О. Василев, СбСт, 23.

2. Трева, която добитъкът пасе. Тая страна на склона е покрита с богата паша, ние стъпяме по разкошна постелка от росна трева. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. Това селище е ново .. И земята му е хубава, и около скелята се намира работа, и пашата му е богата. П. Росен, ВПШ, 132-133. Старият елен слизаше до самите каменовъглени мини. Там беше топло и се намираше обилна паша. Ем. Станев, ПЕГ, 19. // Треви, цветя и билки, от които пчелите събират нектар и сокове за преработване в мед, восък и др. Особено интересно е как пчелите намират източници на нектар, как съобщават на другите членове на семейството за намерената паша. Б. Бижев, СП, 42-43. Непрекъснато местеше кошерите, все викаше, че към Вършец и Згориград имало повече паша. Й. Радичков, СР, 20.

3. Място, пространство, покрито, обрасло с трева, където пасе добитъкът; пасище, пасбище. Далеко наоколо .. се простираха ниви, ливади, лозя, паши. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 88. Широките им паши всякога били пълни с различни стада от домашни животни. Д. Войников, КБИ, 15. Овците са много полезни за земледелеца, но само там могат да са въдят и хранят, дето има доста трева и дето пасбищата (пашите) не са мочурливи. Ступ., 1875, бр. 4, 30. Заправи Стоян, загради / край бели Дунав бачии / .. / и вакло стадо подкара, / из тия паши широки. Чичо Стоян, ЧК, 122.

ПАША̀

ПАША̀, мн. пашѝ и (диал.) пашо̀ве, м. 1. Почетна титла на висше военно лице или граждански чиновник, административен управител на област в Османската империя, в Египет и някои други мюсюлмански страни. Везирите носеха титлата паша. ДЗОИ I (превод), 59.

2. Лице с такава титла. Шестима паши минали с войските си през Родопите и потурчили една част от родопското население. Б. Пенев, НБВ, 34. Зад домакина .. стърчеше високо сивият кавалерийски калпак на пашата на дивизията. Д. Талев, ГЧ, 397. В кръчмата влизаше като някакъв паша, сядаше и чакаше да го запитат за политиката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 423. — Ще ги бия, зер, що ще ги жаля, они що търсят да се раждат хайвани? .. Да са се родили пашове по Стамбул — отвърна ми бае Гето. М. Георгиев, Избр. разк., 149. Навсякъде в областите въстанаха независимите паши: в Шкодра — Махмуд Бушатлъ.., във Видин — Пазвантоглу. Г. Бенев, БК (превод), 12.

Живея като паша. Разг. Живея богато, охолно, в разкош. Като паша живее. Двайсетина гавази видях само в двора му, коне, салтанат. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 493. <И> на пашата джувап давам. Диал. Съобразителен, умен и смел съм и умея да се защитя, да докажа убедително, че съм прав.

Списък на думите по буква