ПАШАЛЪ̀К

ПАШАЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. 1. Истор. В Османската империя — област, управлявана от паша. Сърбите .. се радваха отначало на свои князе.., а по-после се обединиха в един особен белградски пашалък, в който турският гнет не се усещаше тъй тежко. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 71. Пазвантоглу се бори не просто за Видинско, за някакъв отделен от Портата пашалък. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 47. Картаген е било царство в северна Африка, дето е сега турският пашалък Тунис. Н. Бончев, Р (превод), 124. Никога обаче Русия няма да позволи, щото Сърбия да стане турски пашалък. НБ, 1876, бр. 13, 51.

2. Само ед. Живот, битие, длъжност на паша; пашовство. Не е нужно пашата от Битоля да му праща писма и заповеди! .. Пашите гледат пашалъка си, а такива като него направо в огъня горят. Д. Талев, ПК, 293. Пашите и аяните са хайдуци на едро — не един, сто човека убиват, когато се сбият за аянство и пашалък. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 167.

3. Само ед. Прен. Охолен и безгрижен живот. Ергенлък било, мамо, пашалък, / моминство било, мамо, везирство. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 159.

— Тур. paşalık.

Списък на думите по буква