ПАШИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ШИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Пашов. "Димано, млада невесто! / Дали си чу‑

ло, разбрало, / отке те Стоян остаит / утре, задутре, в неделя, / кога ке доит кадиа, / кадиа, пашин делиа?" Нар. пес., СбБрМ, 459. Тогай станаа сватове, / та у София дойдоа / у пашините конаци. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 432. — Надувай, гайдар, гайдата, / дигай, байрактар, байрака / през пашините сараи, / та никой да не ни види, / че сме си млади юнаци. СбВСтТ, 1066.