ПАШКУЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАШКУ̀ЛЧЕ1, мн. ‑та, ср. Умал. от пашкул1. Мушичката се беше вече заплела в сребърната мрежа. Паякът я омотаваше с жичката си като пашкулче. А. Каралийчев, НЗ, 115. Малките гъсенички се събудиха от зимен сън, измъкнаха се от пашкулчетата. П. Бобев, ГЕ, 132. Планариите се размножават чрез яйца, които снасят по много заедно, обвити в пашкулче. Зоол. VII, 22. Ще вземеш тук от тоя куп пашкулчета вълна и ще почнеш да ги разчесваш. Т. Влайков, Пр I, 161.