ПАШПОРТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАШПО̀РТ м. Остар., сега простонар. Паспорт. Наговорихме са с дружината да си извадиме пашпорти за вътрешностите на Сърбия. П. Хитов, МПС, 56. — Сава, дайте и на мене пашпорт — подзе той със своя провлачен и гръден глас: — време е галиба да излизам. Ив. Хаджимарчев, ОК, 233. Какви ли не глупости намирах в книжката му.. и сума други такива думи, които са пашпорт за Диарбекир или за бесилото. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 33.

— Рум. paşport, рус. пашпорт. — Други форми: пашапо̀рт, пасапо̀рт.