ПА̀ЯЖИНА

ПА̀ЯЖИНА ж. 1. Мрежа от тънки нишки, изплетени от паяк, която му служи за улавяне на насекоми (мухи, комари и др.). Прозорците бяха премрежени от прахуляк и паяжини. Д. Талев, ПК, 90. В ъгъла при всеки удар на чука трепкаше голяма сребърна паяжина, из която се виждаха заплетени мухи. Ем. Станев, ИК I и II, 46. Една мушица се върти край паяжината на гредите и едвам докосва с крилца сребърните паяжинки. А. Каралийчев, НЗ, 115. По сребротканите паяжини из глогините стръвно се следяха възбудени двойки паяци и правеха опасни игри по тънките жици. Елин Пелин, Съч. IV, 54.

2. Обикн. ед., събир. Отделна нишка или множество от тънки нишки, влакна, образувани от секрета на специални жлези при паякообразните и при някои членестоноги за изплитане на мрежи за улавяне на плячка, за убежище, за пашкули на яйцата и др. Богдан излезе от хамбарите. Върху косите му имаше паяжина. К. Петканов, Х, 66. Манол свърши цялата работа и .. излезе вън на двора целия опрашен, покрит с паяжина и сламки, вмирисан на тор и пот. Ив. Мартинов, М, 67. Но кой измисли Цочо да бъде магазинер в кооперацията? .. Първият ме‑

сец Цочо поизчисти, смъкна паяжината, избърса рафтовете. Кр. Григоров, И, 61. Те минаха през оградата безпрепятствено, разкъсаха с гърдите си бодливата тел, сякаш тя бе от паяжина. Ем. Манов, БГ, 81. Самата стая беше малка, изпълнена със стари вещи.., сандъци и всичко това бе покрито с гъста мрежа от паяжина. Б. Несторов, СР, 264. Из устата му [на добитъка] се люлее проточена слюнка като късна есенна паяжина. Ал. Гетман и др., СБ, 228.

3. Прен. За нещо, което наподобява, което прилича по форма или функция на такава мрежа (в 1 и 2 знач.). Замайващите момински очи светкаха през паяжината на тъмните мигли. Ст. Сивриев, ПВ, 176. Можеше да си спести цялата тая лепкава провинциална паяжина от клюки, намеци, от спестени думи и думи в повече. В. Пламенов, ГШ, 16-17. Щеше ли да го разбере баща му, уплетен до гуша в паяжината на своите груби адвокатски сметки? Г. Караславов, ОХ I, 241. Непоносими, ситни дъждове, / града уплели в паяжини гъсти. Бл. Димитрова, Л, 239.

Тънък (прозрачен) като паяжина. Разг. За тъкан, дантела, нишка — много, извънредно тънък и обикн. прозрачен. Полите на момите са по-къси от тия на младите булки, а везмото е по-ярко и по-пъстро. Жълти влечки с червени петици, тънки като пояжина забрадки. К. Петканов, СВ, 70. Небето изглежда по-високо и по-дълбоко, бели и тънки като паяжини облаци се появяват и го замрежват тук-таме. Й. Йовков, Ж 1945, 75. А тази гривна, с тънки като паяжина нишки, / направена от стар един златар, / ечи от моите въздишки. М. Петканова, ЦТ, 30.

— Други (диал.) форми: па̀ежина, па̀ужина, па̀учина, па̀яджина и па̀ячина.

Списък на думите по буква