ПАЯЖИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЯЖИНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се отнася до паяжина, който е свързан с паяжина. Паякът се храни с мухи, комари и други дребни насекоми. Плячката си хваща на добре изтъкана паяжинна мрежа. Зоол. VI кл, 43-44. И кимва ли ми? Може би склони лик, / за да отбегне в този миг крилат / една от тези паяжинни нишки, / които над полетата летят. Ат. Далчев, С, 105. Паяжинни жлези. ^● Обр. Мъже в смокинг и жени в паяжинни рокли се въртят около наредените в кръг маси. Св. Минков, ДА, 45. Стискаше очи [Смил] .. да не мисли за спокойствието.., когато се разкриваше непознатата дори за него, човекът, живял толкова години под болярски покрив, паяжинна плетеница от зависимости и противоречия. Д. Добревски, БИ, 212.