ПЕВЍЦА

ПЕВЍЦА ж. 1. Жена, която пее хубаво; песнопойка. Майката на поета .. също изиграва положителна роля за оформяне на въгледите му. Тя била забележителна певица — с дълбоко чувство пеела над 400 песни. Христом. VII кл, 43. — Че момите и без маврудово вино могат да пеят .. Двете момичета махнаха ръце като по команда: — Уф! То ние каквито сме певици! Г. Караславов, ОХ I, 88. Амалия в градината свири на лютня и пее.. — Ти пак си тука, сладкогласна певице! Н. Бончев, Р (превод), 63.

2. Жена, която се занимава с пеене професионално, за която пеенето е професия, занятие. Една бедна вдовица съжаляваше, че не дала дъщеря си да се учи за певица. Ал. Константинов, Съч. I, 293-294. Оркестърът свиреше, певицата се кълчеше пред микрофона и лееше плътния си алт. К. Кал‑

чев, СТ, 75. Колко народни певици са изпускали нашенци! С. Северняк, ОНК, 123.

Списък на думите по буква