ПЕВНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀВНИЦА ж. Спец. Църк. Място в черква от двете страни пред олтара, където стоят певците, псалтовете; клирос, клир. Хаджи Генчо, както ми са чини, е добър, умен и учен човек; той пее на певницата. Л. Каравелов, Съч. II, 105. Той се бе пазарил да изпише олтара, кубето, певниците, полунощницата и източната страна на нартиката. Вл. Свинтила, СЗЗ, 398. По това време аз ходех всеки празник .. в патриаршеската черква и там обичах да се изправям до певницата и да пригласям на момчетата, които пеяха. Св. Миларов, СЦТ, 27. Когато е въведено антифонско пение на двете страни, заради тая цел захванали са да правят две певници. З. Петров и др., ЧБ (превод), 28.