ПЀВЧЕСКИ

ПЀВЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до певец и пеене, свързан е с певец и пеене или е присъщ, свойствен на певец. При един разговор с баба Вела онемях от изненада, когато стана дума за певчески възможности на дядо Мито. Е. Огнянова, НШ, 242. — Имам такива заслуги за нашата певческа култура... — Той изброи имената на няколко прочути в цял свят млади певци. С. Северняк, ВСД, 164. Българската певческа школа е много добра. ВН, 1961, бр. 3055, 1. Изтъкват се .. превъзходните певчески и артистични достойнства на народния артист Христо Бръмбаров. ВН, 1960, бр. 2721, 1. Има птици, които природата е лишила от певчески способности. ПЗ, 1977, кн. 2, 18. Певчески талант. Певческо изкуство. Певчески дар.

2. Който се състои от певци. Варненци за първи път имали случай да чуят такъв стегнат певчески състав, да чуят истински китки от български народни песни. Ст. Грудев, ББ, 15. Той умее да ръководи певчески хорове. Ал. Спасов, С, 6. В града има певческо дружество. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 408.

ПЀВЧЕСКИ

ПЀВЧЕСКИ. Нареч. от прил. певчески. Създаденият .. образ на Онегин е ярко убедителен певчески и сценично. РД, 1950, бр. 283, 2.

Списък на думите по буква