ПЕГАС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕГА̀С м. 1. В древногръцката митология — крилат кон, роден от кръвта на обезглавената горгона Медуза, който ударил с копитото си и бликнал чудотворен извор в планината Хеликон, от чиито води черпели вдъхновение поетите.

2. Прен. Символ на поетическото вдъхновение, изобразяван като крилат кон. На вдъхновението чистотата / отстъпихте за подлата банкнота, / погазихте честта си, свободата, / пегаса беден впрегнахте в гальота... Ем. Попдимитров, СР, 5.

3. Само ед., нечленувано, като собств. Астрон. Голямо съзвездие в северната полусфера на звездното небе.

— От гр. собств. през фр. Pégase.