ПЕДАГОГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕДАГО̀ГИЯ, мн. няма, ж. 1. Педагогика (в 1 знач.). За уреждане на педагогическия отдел в гимназията беше натоварен д-р Петко Цонев, професор по педагогия в Софийския университет. Ал. Спасов, С, 90. Класификацията на чувствата .. не е никакво изкуство. Тя си има място в психологията, в педагогията, във философията, но не в изкуството. В. Йосифов, Избр. тв I, 14. Съревнованието на певците беше .. и преглед на състоянието на вокалната педагогия в множество страни в света. НК, 1958, бр. 48, 6.

2. Система от идеи и възгледи за възпитание, възпитателно съдържание или насоченост на нещо. В тия стихове няма никаква педагогия, което е най-опасно в поезията най-вече на един учител. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 57. Новата педагогия на Гьоте изисква .. почит към всичко, което стои недостижимо над нас, т. е. благочестие. М. Арнаудов, Г, 49.

3. Организирана практическа дейност за възпитание и обучение на подрастващите поколения; педагогика. Сега педагогията е достигнала своя връх и не позволява вече да има лоши момчета. Хиляди училища .. тъй майсторски преобръщат лошите деца в добри, че не можеш да ги познаеш. Елин Пелин, Съч. IV, 202. Такава му е педагогията на учителя Обесников. Строгост, дисциплина, значи, и... не ти е работа! Чудомир, Избр. пр, 200-201. В последнйото време европейската педагогия, както официалната, така и частната, е обърнала изключително внимание на естествознанието. Знан., 1875, бр. 18, 288.

— От гр. παιδαγωια.