ПЕДАНТИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕДАНТЍЧНО нареч. С педантизъм, с педантичност. Масата беше отрупана с книжа.., но както винаги тя беше педантично подредена като войнишко шкафче. Х. Русев, ПЗ, 277. Лицето му е самодоволно, самоуспокоено от педантично изпълнен служебен дълг. Бл. Димитрова, Лав., 315. Пленникът отиде до масичката и все така внимателно и педантично сложи подписа си. П. Вежинов, НС, 114-115. Сложи върху покритото с дебело стъкло бюро няколко листа, старателно написани на пишеща машина и подшити педантично с телчета. З. Петров, СбСт, 344.