ПЕДАНТИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕДАНТЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от педантичен; педантизъм. В тия беседи Йовков ми се откри като човек, който с някаква упорита педантичност иска да изучава всичко около разработвания от него сюжет. Сб??СЕП, 363. Това връщане [назад в годините] осъществяваме .. чрез добросъвестно и с научна педантичност възстановяване на детайлите и подробностите. К. Странджев, ЖБ,116. Ще седне на масата срещу него и ще отговаря със същата строгост и педантичност, с която той четеше лекциите си. Ем. Манов, ДСР, 386.