ПЀДИЦА

ПЀДИЦА ж. Умал. от педя. Педица земица не върна от нашта, / днес изгуби свойта — съдбата ти плаща. Ив. Вазов, Съч. II, 165. Покорно легнали в черната — нима / за нас останало би педица земя? К. Христов, Избр. ст, 234.

Списък на думите по буква