ПЀЕНИЕ

ПЀЕНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Пеене (в 1 знач.); пение. Отвън се чува хор от жени, които пеят сватбарска песен за засевки. Пеението е още тихо. Й. Йовков, Б, 157. С особено въодушевление и с особен сладострастен тон пееше той.., като придружаваше пеението и с особни телодвижения. Т. Влайков, БСК III, 283. Недейте чака от мене да ви описвам приятността на въздуха.., миризмата на приятните треви и пеенията на славеите и другите птици. М. Георгиев, Избр. разк., 163. Аз намерих вече прибежище.. при истинския си приятел и патриот не само в пеението на народни песни, но и в нужно време. З. Стоянов, ЗБВ I, 244. Нищо не се чува освен лаяние на кучета и пеението на петлите. М. Кънчев, В, 331.

Списък на думите по буква