ПЀЕНКА

ПЀЕНКА ж. Остар. Учебник по пеене (в 3 знач.). Би звънецът. Класът все още бръмчеше — почти всички бяха отворили пеенките и се упражняваха. Сп. Кралевски, ВО, 6. Драгия обикаляше по затревените пътеки между дръвчетата, тананикаше си любими песнички от старите пеенки. А. Гуляшки, ДМС, 11.

Списък на думите по буква