ПЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЙ, пѐят, пѐя, мн. пѐйове, след числ. пѐя, м. Остар., сега простонар. Предплата, капаро. Той пристава да дойде в Копривщица за учител с заплата за пръв път около 5000 грош. Аз му съм дал и пей. АНГ I, 327. Онзи, дето проважда, може да чека на ред за отговора, като даде като пей още толкози, колкото е платил за изпроваждането на писмото му или на известето му. М 1857, 49.

◊ Пей давам за нещо. Разг. Силно желая нещо, много обичам, искам да правя нещо.