ПЕЙЗАЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕЙЗА̀Ж м. 1. Книж. Изглед, гледка, вид на местност, на част от природата, от външния свят, която се открива пред погледа от дадено място; ландшафт, картина. Пейзажът, колкото се завирахме навътре в недрата на планината, добиваше вид по-възхитително див. Ив. Вазов, Съч. ХV, 12. Единствено кокосовите палми правят пейзажа тропически. М. Марчевски, ОТ, 32. Навред те виждаха еднообразния пейзаж на Луната — една разтопена сякаш метална маса, насечена и набраздена с високи планини. Елин Пелин, ЯБЛ, 127. Изумяващо сполучливо са свързвали старите майстори постройките с природата. Търновските домове украсяват, осмислят и допълват пейзажа. Й. Радичков и др., ГСП, 131. Вечер нашият автобус прекосява моста на Вълтава. Пред нас за късо време преминава нощният пейзаж на града. Н. Фурнаджиев, МП, 92. Той обичаше суровия индустриален пейзаж, където клокочеше енергия и димяха комини. Бр. Йосифова, БЧМ, 86. Градски пейзаж. Есенен пейзаж.
2. Изк. Рисунка, картина, художествено изображение на местност, на част от природата, от външния свят. Годениците.. влязоха в една малка стаичка, където нямаше нищо друго освен няколко кожени кресла и един пейзаж на стената със залязващо слънце. Св. Минков, Избр. пр, 58. Светът полека бе застинал / без напрежение и цел / като един пейзаж старинен, / рисуван с мътен акварел. А. Германов, М, 30. Акварелен пейзаж. Пейзаж от Константин Щъркелов. // Само ед. Жанр в живописта и графиката, който включва такива рисунки, картини, изображения. Почти едновременно и като последствие на еднакви причини възникна друг един род живопис — пейзажът. К. Величков, ПССъч. III, 202. Това [утвърждаването на калвинизма в Холандия] освободило живопистта от влиянието на църквата и
.. в голяма степен допринесло за развитието на жанровата живопис, пейзажа и натюрморта. Хр. Ковачевски, СК, 42. Моне се отказваше вече от портретите .. и се предаваше на истинското свое призвание: възпяването на природата чрез пейзажа. Худ., 1909, кн. 3, 14.
3. Художествено словесно описание, изображение на местност, част от природата; природна картина. В пътеписите си Алеко Константинов рисува незабравими пейзажи. Лит. ХI кл, 10. Росита е писал дребни песни, пейзажи най-вече, между които има десетина от нашата балканска природа. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 99. Най-мъчен род поетически произведения са произведенията, в които навярно няма никакво съдържание, никаква мисъл — пейзаж в стихове, картинка. Н. Лилиев, Съч. III, 306. Ив. Вазов е майстор на пейзажа.
— Фр. paysage. — Н. Павлович, Заведение за живопис, 1867. — Друга (остар.) форма: пейса̀ш.