ПЕЙЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЙЗА̀Н м. 1. Жарг. Пренебр. Селянин, селяндур, провинциалист. Наскоро се отбих в наше село. Рекох си: чакай да видя какво правят пейзаните. В. Чертовенски, ГО, 39. Към горнооряховския път се бе втурнало множество — не само търновци, но и тия пейзани от околните села, които при всеки удобен случай наводняваха Търново. В. Геновска, СГ, 137.

2. Диал. Колибар, дивак (Н. Геров, РБЯ).

— Фр. paysan.