ПЀЙКА

ПЀЙКА ж. Приспособление за сядане, за седене на няколко души, обикн. дървено, закрепено върху крака, което се поставя в паркове, градини, пред домовете и др. Друг едър и брадат селянин седеше на пейката до тезгяха и.. дремеше. Й. Йовков, ВАХ, 32. Двама души пък беха седнали на дългата пейка пред хана. Т. Влайков, Съч. III, 14. Под ябълката имаше маса и две-три пейки. А. Каралийчев, НЗ, 159.

— От перс. през тур. peyke.

Списък на думите по буква