ПЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕК, пѐкът, пѐка, мн. пѐкове, м. Силна горещина, обикн. от лъчите на слънцето. Под слънчевия пек земята се пропука. П. Тодоров, И I, 32. Към село от всички страни се връщаха жетвари, уморени и съсипани от труд и пек. Елин Пелин, Съч. III, 55. Христака беше към шейсет години човек,.. изгорялото му от пекове и ветрища лице беше насечено с постоянни бръчки. Ил. Волен, МДС, 177. Мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огнйове,.. Ако безсъзнателно.. той иска да са отстрани от убийствения пек на огънът, царският щик на солдатина са забивал в месата му. З. Стоянов, ЗБВ III, 305-306. Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време. П. К. Яворов, Съч. I, 45.