ПЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕКА̀1, пѐчеш, мин. св. пѐкох, пѐче, прич. мин. св. деят. пѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, прич. мин. страд. пѐчен, св., прех. 1. Готвя, приготвям някаква храна, правя нещо да стане годно за ядене, като го подлагам на въздействието на топлината в пещ, фурна, печка, на жарава или върху нагорещена желязна плоча, камък и под. Първата ни работа беше да запалим огън.. Пекохме ловджийски наденички на самата жар. Горяха големи огньове. Четниците печаха агнета на шишове. А. Каралийчев, С, 18. Сините сливи вече са обрани, пекат ги в сушилнята. К. Калчев, ПИЖ, 74. — Най-напред ще почнем да печем — рекла бабата, — аз вече напалих пещта и замесих тестото. А. Разцветников, СН (превод), 30. В тави.. са пекли баници, агнета или птици. Л. Петров и др., БНК, 111. Кладяха на брега.. буйни огньове,.., печаха на нагорещени плочи рибата. Д. Казасов, ВП, 52. // Прех. и непрех. Правя някаква храна, ядене да бъде приготвено по такъв начин. — Седни да се храниш. Маминият хляб е по-сладък. Нейната пещ по-добре пече. К. Петканов, МЗК, 220.
2. Обработвам нещо, приготвям, изработвам някакво изделие, като го подлагам на въздействието на огън, на силна суха топлина. Чичо Горчилан бе зает нейде навътре в двора, около пещта, където печеше своите глинени произведения. Елин Пелин, ЯБ, 56.
3. Разг. Добивам, произвеждам нещо, обикн. хранителен продукт чрез продължително варене до сгъстяване или чрез дестилация; варя. Тато.. го нямаше в къщи — отишъл ще да е бил в Церово да пече ракия. Т. Влайков, Пр. I, 129. Пека петмез. △ Пека крем-карамел.
4. Подлагам някого или нещо на въздействието на източник на топлина (слънце, огън и под.), за да го стопля, да го загрея. — А!, сладко нещо е огънят, бай Тодоре, — каза Лянката, като все повече печеше ръцете си. Й. Йовков, ЖС, 107. В студените дни котката ляга на парното и пече коремчето си. ● Обр. Сините тихи есенни води бяха намалели много и реката бе плитка — камъните из нея печаха гръб на слънцето. Ил. Волен, НС, 67. // Стесн. Подлагам някого или нещо на въздействието на слънцето с цел лечение. Мама ѝ казва през лятото да лежи на слънцето и да пече болното място колкото се може повече. Н. Каралиева, ЯЧ, 46. Тук-таме се виждат хора, които печат гърдите си на слънцето. Кр. Кюлявков, СПП, 17.
5. Прен. Разг. Уреждам, готвя, тъкмя. Варненката ще се е запиляла по дискотеките, тя си пече далаверите. В. Пламенов, ПА, 97.
6. Прен. Подлагам някого или нещо на въздействието на силен огън, горещина, жарава и под., обикн. за мъчение, изтезание, правя някой да изпита болка от действието на огън, силна горещина. Можел [майсторът] да ги боядиса с такъв един чудотворен лак, та и в морето да ги хвърлиш, и на огън да ги печеш — нищо нямало да им стане. Св. Минков, РТК, 116. ● Обр. — Защо не отворите прозорците, ами печете пътниците в тая жега бе, момиче? ВН, 1965, бр. 4305, 4.
7. Прен. Разг. Измъчвам, притеснявам някого с някакво настойчиво искане или с поведението си. Като зе дядо Хаджия здравата да крещи Велчо и да го пече, а Велчо зе покорно да му се моли и да се отдумва, дядо Славчо се повслуша по-харно и без да ще — зе страната на Велча. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 153. Пече ме за пари. Н. Геров, РБЯ IV, 21. пека се страд. от пека (в 4, 5, 6 и 7 знач.). Целият ден ще се меси и пече хляб. Т. Влайков, Пр. I, 229. По хълмистите южни склонове.. отдалеч още се вижда пушека на фурните, дето се точат и пекат знаменитите.. грънци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 147. Чушките се пекат, обелват се и се почистват. Н. Сотиров, СК, 362. Тлъстите продукти се пекат без добавка на мазнина. Л. Петров и др., БНК, 59.
ПЕКА̀ СЕ несв., непрех. 1. За храна, хранителен продукт — като съм под действието, въздействието на силна топлина в пещ, фурна или на жерава, върху нагорещена желязна плоча, камък и под., ставам готов, годен за ядене. Гергьовден... Голям ден.. В чуждите пещи се пекат агнета, а в тяхната и хляб няма. Ц. Церковски, Съч. III, 201. Разговорът.. се водеше все около това рядко събитие — около уловената с хиляди премеждия грамадна, страшна, чудовищна мряна, която още се печеше целичка във фурната. Д. Калфов, КР, 44. Под връшника, под пепелта / една погача бела / пече се бавно под жарта. Т. Харманджиев, П, 67. ● Обр. — Време ѝ е на жегата, хляб се пече сега — отвърна Лозан. М. Марчевски, П,
189. Лятото е за друго — пече се хлябът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 538.
2. Стоя, излагам се под действието на лъчите и топлината на слънцето, на огън и под., обикн за да се топля, за загар или с цел лечение. Дочка седеше под стряхата, печеше се на пролетното слънце. К. Петканов, МЗК, 58. Пролети .. той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце. Елин Пелин, Съч. III, 84. Знаеше, че във Варна на плажа, пък и на Искъра, мъже и жени, в бански костюми, се къпят и пекат на слънце. М. Грубешлиева, ПИУ, 117. Миналото лято съм се пекъл и гърбът ми не е толкова нежен. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 8. Пекоха се на пясъка, плуваха и играха в морето. Г. Узунов, НР, 5.
3. Търпя, изпитвам върху себе си неприятното въздействие на силна горещина от слънчеви лъчи, огън и под. Нали не е на нивата да се пече на слънцето, ами е дома на сянка? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 265. Тези цигари станаха повод да разкажа как са ме духали виелиците по казахските степи, как съм се пекъл върху жеравата на азиатските припеци. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. Печи се около огъня, от пушек очите ти ще изкапят, уж да му пригодиш, пък то: люхнал се нанякъде. П. Тодоров, Събр. пр II, 229.
4. Прен. Разг. Търпя, изпитвам големи мъки, притеснения, неприятности, обикн. поради лоши, тежки условия, неблагоприятна среда и пр. Те [тези хора] тия, дето не са в апарата, все критикуват отстрани, все са по-далновидни,.. Тука, тука ела да се печеш на моето място... да видим какво ще снесеш! Ст. Даскалов, СЛ, 356. Ако българите знаят нещо за моравския ни договор, толкова по-добре — нека се пекат в безпокойства, нека се объркват! Й. Вълчев, СКН, 286.
5. Прен. Разг. Обикн. в 3 л. За работа или за нещо, което трябва да се направи — уреждам се, готвя се, ставам. — Пече се българската работа! Въпросът е вече на месеци и дни. Патриаршия ли ще бъде, екзархия ли, архиепископия ли — свършено е. Цв. Минков, МЗ, 136. Застанал прав като върлина, той [полицаят Щерю] ни изгледа.. строго и подозрително. Сякаш надушваше, че нещо се пече вътре. И най-нахално, просташки се вмъкна в бакалничката. П. Михайлов, МП, 36.
◊ Вари го, печи го. Разг. Обикн. за човек — който не се променя, не се поддава на никакво въздействие, каквито и усилия да се полагат за това. Беше на школа.., но едва ли с нещо се е променил! Вари го, печи го — все си е такъв и с хубавото, и с лошото. Б. Обретенов, С, 67. Какво да го правиш — вари го, печи го — това все си е нашият Трайчо... К. Грозев, СС, 55. Момичето ме попита дали съм изял захарчето и ми подаде още едно. Лапнах бучката, погледнах зарадваните очи на Айше и пак си помислих: — Вари го, печи го — дете! Д. Жотев, ПМИ, 111. На едно слънце се пекли Разг. Ирон.; На едно слънце си пекли задника. Разг. Грубо. За изтъкване, подчертаване, че някои не са никак близки, не са роднини. — Не е дотам чужд: зълвата на неговия дядо е била стрина на лелята на баба ти. — На едно слънце са се пекли! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 51. Пека душицата на някого. Разг. Измъчвам някого много, подлагам го на големи изпитания, мъки, страдания. Една неделя рано-рано окачих торбичката на рамо и поех.. — Да не се върнеш дано, гдето ми печеш душицата. Оставяш ме да ходя като парясница. Нищо де, не съм ни стара, ни грозна... Г. Краев, АЗ, 55. Пека на огън (шиш, ръжен) някого. Разг. Измъчвам, изтезавам някого, подлагам го на големи мъки, изпитания, създавам му големи неприятности. — Ако те хванат, на огън да те пекат, ням да си! — И да ме хванат нищо няма да обадя! Д. Марчевски, ДВ, 180. — Свекървата я пече на ръжен. Нели я знайте Глаушица каква е люта. Д. Талев, ПК, 361. Така ни развалиха хубавото спокойствие.., че живи с кремъци да ги дереш и на шиш да ги печеш, пак ще им е малко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 427. Пека се на два огъня. Разг. Намирам се в много тежко положение, подложен съм на изпитания, неприятности от две страни. Той [Икономов] често се пече на два огъня, в него се забиват стрелите, изпращани от всички страни. Т. Жечев, БВ, 366. — Може би няма да ми повярвате, но това беше ужасно. Да се печеш на два огъня.., винаги да си нащрек, защото и най-малкото подозрение от едните или от другите ще ти струва главата. В. Нешков, Н, 26. Пека се на огън (жарава, шиш, ръжен, въглени). Разг. Намирам, се в много тежко положение, имам големи неприятности, подложен съм на големи изпитания. Точно по това време срещнах един свой земляк — председател на трудова производителна кооперация за налъми. Като разбра на какъв огън се пека, предложи ми да остана технолог при тях. Н. Хайтов, ПП, 64. Съдбата на Румелия ще се реши в Румелия.. Не можем взе ние от другаде акъл, защото никой друг не се е пекъл на нашия огън. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 63. Станете и подкрепете Пешката. Нали вие го засилихте. Нима ще го оставите сега сам да се пече на жаравата? С. Йончев, ШД, 14. — Па си мисля, инак сме си свои, на един ръжен се печем, бай Давидко... Я ми кажи ратай ли съм още аз... Кр. Григоров, Н, 89. Яйце ми се пече <на задника (гъза, дупето, дирника)>. Простонар. Грубо. Много съм притеснен от нещо, което става или трябва да стане веднага, бързо. По история издържал! .. И по география. Ама по алгебрата загазил на писмения, та на устния сега му се пече яйце. Ст.
Даскалов, ЗС, 24. Дядо Грозю Краев, един от първите богаташи, каза ми така: че на гъза му яйце се печало, а нази ни сърбяло, та училище правим. М. Кънчев, В, 211.
ПЕКА̀2, пѐчеш, мин. св. пѐкох, пѐче, прич. мин. св. деят. пѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св. 1. Непрех. За слънце, огън — излъчвам силна топлина и светлина. Слънцето беше се издигнало на средата на това тъмно и зловещо небе и печеше ужасно. Елин Пелин, ЯБЛ, 85. Откъм хълма иде стихийният шум на боя. Но тук слънцето сякаш по-ярко пече. Й. Йовков, Разк. I, 93. Едва минаваше пладне и слънцето, отново разкъсало тъмните облаци, нетърпимо и ослепително печеше. Ст. Дичев, ЗС II, 59. За нещастие огънят печеше тъкмо от страната, от която беше джебът с маслото. Г. Белев, ПЕМ, 39. Лежи юнакът, а на небето / слънцето спряно сърдито пече. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.
2. Прех. За слънце, огън — силно облъчвам с топлина някого или нещо; грея2, нагрявам, жаря. Цял ден ги [войниците] печеше слънцето и човек можеше да си представи каква жажда са изпитвали. М. Кремен, Б, 69. Лицето на Станка беше зачервено, като че беше я пекло най-силното лятно слънце. Г. Караславов, ОХ I, 145. Гредите, изсушени от слънцето, което ги е пекло толкова века, като паднали запалени в църквата, образували скоро едно разрушително огнище. К. Величков, ПССъч. III, 139. Султана бе приседнала пред огнището и за втори път поразбутваше главните. Огънят печеше лицето ѝ в топлия майски ден. Д. Талев, ПК, 87.
3. Само безл. печеИма, усеща се силна топлина, горещина. — Африкански горещини, господине! — Пече страшно, трябва да вали — отговори пътникът. Ив. Вазов, ЗП, 30. За първия етаж винаги се плаща по-висок наем. Там и по време на големите летни жеги не пече толкова силно. Т. Кюранов, АП, 16. Свили сме се на кравай около огнището и уж спим. Спи ли се: отпред пече, отзад сече. П. Росен, ВПШ, 89.