ПЕКЛЍВ

ПЕКЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Обикн. за слънце — който силно пече. Кога те, Севдо, припече / сеферско слънце пекливо, / сенчица ше ти направя. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 270.

2. В който или през който има силен пек, горещина, жега. Вред щът момите да идат, / полето жътва да жънат. / И Райкя ище да иде, / и майка хи я не пуща. — "Седи, Райке ле, не ходи, / поле го кажат пекливо." Нар. пес., СБНУ ХХХIХ, 48.

Списък на думите по буква